Винаги съм изпитвала възхищение от сътворените керамични съдове. Желанието ми да опитам да създам гърне от хартия бе обяснимо.
За мен те имат магическо излъчване. Те са гиздави от вън и съхраняващи лични тайни и необходимости.
Специалистите може да кажат, че това не са гърнета и най-вероятно е така, но аз ги наричам по този начин.
Попаднах на интересна статия за гранчарството , която искрено ви препоръчвам,
http://www.heritagebg.net/folklor/narodni-zanayati/item/317-grancharstvo Извадки от статията съм използвала в края на моята публикация след снимковият материал на сътворените от мен хартиени гърнета.
първото ми гърне
 |
малкото зелено гърне-макар, че на снимката не изглежда малко
голямото зелено гърне
Голямото гърне с орнаменти
Завършвам със светлото гърне.
Съдовете за приготвяне и съхранение на храни са най-многобройни.
Гърнетата са тумбести съдове с една дръжка отстрани, без украса, глазирани отвътре. Използват се за готвене на различни гозби. В Родопите са разпространени различни форми гърнета според ширината на гърлото им и донякъде това отличава един район от друг.Тенджерите се появяват около първата четвърт на XX в. по подражание на чугунените съдове и се използват за готвене вместо гърнетата. В някои случаи се украсяват с обичайните точки, успоредни чертички, вълнисти линии, т. е. въпреки, че формата е нова, украсата запазва традиционния си вид.
Гювечите имат форма на голяма разлята паница, но за разлика те са с удебелен горен ръб. Когато са предназначени за печене на различни ястия, се гледжосват отвътре. По правило гювечите не се украсяват. В Ивайловградско се правят негледжосани гювечи за подквасване на кисело мляко.
Ръкатките, наричани още кандри (Ракитово), въглешки (Батак), по форма приличат на гърнета, но са с удължено устие, което преминава в дръжка, за да може съдът да се носи удобно. Използват се за пренасяне храна по време на работа в полето. Ръкатките се гледжосват отвътре, а отгоре се украсяват с бели успоредни линии, разположени около гърлото, и със спуснати, оставени да потекат, капки от зелена и бяла боя. Някои ръкатки се обливат целите в зелена глазура.
Кюпчетата за кисело мляко са със сравнително тясно гърло и леко сплеснати от едната страна. В тях се кваси и се носи на полето кисело мляко. Тези съдове не се гледжосват, за да таят, да изпускат водата, тъй като тогава млякото става по-гъсто.
Делвите (Западни Родопи), кюповете (Източни Родопи) са големи съдове за съхранение на различни храни като петмез, сладко вино, сирене, туршии и др. В Източните Родопи се пази споменът, че в кюпове с много голям обем — от 150 до 500 л, зарити в земята, се е съхранявало жито. Тези съдове се гледжосват само от вътрешната страна и се украсяват с чумбери — шнурове от глина.
Ладките са разпространени в Западните Родопи. По форма напомнят на голямо гърне, но имат две дръжки отстрани и капак. Шарят се с няколко бели ивици около гърлото или със спуснати бели и зелени капки. Гледжосват се отвътре, но някога се покриват с глеч и от външната страна. В тях се държат млечни продукти и зимнина.
От трапезните съдове много използвани са големите паници за общо хранене (лакани — Западни Родопи), които побират от 1 до 5 л. Те са без украса и гледжосани отвътре. Малките панички за разсипване на храна се употребяват най-много по време на курбани, сватби, Байрам и други общи тържества.
Стомните, разпространени в района, са два вида. Големите, побиращи от 5 до 10 л, се използват за носене на вода по нивите, затова се наричат жътварски. Те са с удължено устие, без украса и негледжосани. В по-малките стомни се носи вода за пиене, за което някои от тях имат на дръжката специално място. В Западните Родопи ги наричат бардуци. Те побират от 1 до 5 л. Украсяват се с бели успоредни линии, които понякога се пресичат и образуват мрежа, с точки или със пуснати по тях капки. Обикновено са негледжосани, за да запазват водата студена. В Ивайловградско се използват стомни с трилистно устие, оцветени основно в жълто, с провлачена "на облаци" зелена украса. По форма приличат на кани, но са с тясно гърло и се използват освен за вода и за вино.
В района са разпространени два вида ибрици. Ибриците за ракия имат чучур, който е свързан с тялото на съда посредством гребенче. Те са винаги украсени с разноцветни бои (зелена, жълта, червена), спуснати свободно, и са гледжосани. Другият вид ибрици служат за миене, техният чучур не е свързан с тялото на съда. Оцветени са със зелена глеч.
Обредните съдове са сватбарските крондири — големи ибрици с чучур, свързан с тялото на съда посредством гребен, побиращи обикновено около 3-5 л вино. Украсени са богато в жълто, зелено, със сграфито техника и винаги са гледжосани. Както сочи названието и изработката им, те са част от задължителния, представителен обреден реквизит на сватбата — най-тържествения и разгърнат празник в жизнения цикъл на семейството и рода.
Алечето е малко ибриче за пиене на ракия също на сватба. Шари се със зелено, жълто и червено и отгоре се гледжосва. Освен тези съдове грънчарите в областта изработват и други обредни предмети: кадилки за кадене с тамян, надгробни паметници, купи за светена вода, купи за коливо, купели за кръщение и др.
