Гърнета Garneta

Винаги съм изпитвала възхищение от сътворените керамични съдове.  Желанието ми да опитам да създам гърне от хартия бе обяснимо. 

За мен те имат магическо излъчване. Те са гиздави от вън и  съхраняващи лични тайни и необходимости.

 Специалистите може да кажат, че това не са гърнета и най-вероятно е така, но аз ги наричам по този начин.

Попаднах на интересна статия за гранчарството , която искрено ви препоръчвам, 

 http://www.heritagebg.net/folklor/narodni-zanayati/item/317-grancharstvo   
 Извадки от статията съм използвала в края на моята публикация след снимковият материал на сътворените от мен хартиени гърнета.

  

първото ми гърне

 малкото зелено гърне-макар, че на снимката не изглежда малко

 голямото зелено гърне

 Голямото гърне с орнаменти

 Завършвам със светлото гърне. 

"Някога Свети Спиридон пръв се опитал да направи съд от глина. Мъчил се, мъчил се, но не успял, защото глината се лепяла по ръцете му. Тогава се разплакал. Сълзите паднали върху глината и той разбрал, че за да източи съд на колелото, трябва да вземе вода. Замесил глината с вода и направил първия съд. След това го опекъл. От тогава започнал грънчарският занаят и затова светецът се тачи от грънчарите". Грънчарството е свързано с тежък физически труд, безсънни нощи и големи умения, които се усвояват благодарение на старание и талант. 

Съдовете за приготвяне и съхранение на храни са най-многобройни.
      Гърнетата са тумбести съдове с една дръжка отстрани, без украса, глазирани отвътре. Използват се за готвене на различни гозби. В Родопите са разпространени различни форми гърнета според ширината на гърлото им и донякъде това отличава един район от друг.Тенджерите се появяват около първата четвърт на XX в. по подражание на чугунените съдове и се използват за готвене вместо гърнетата. В някои случаи се украсяват с обичайните точки, успоредни чертички, вълнисти линии, т. е. въпреки, че формата е нова, украсата запазва традиционния си вид.

Гювечите имат форма на голяма разлята паница, но за разлика те са с удебелен горен ръб. Когато са предназначени за печене на различни ястия, се гледжосват отвътре. По правило гювечите не се украсяват. В Ивайловградско се правят негледжосани гювечи за подквасване на кисело мляко.

Ръкатките, наричани още кандри (Ракитово), въглешки (Батак), по форма приличат на гърнета, но са с удължено устие, което преминава в дръжка, за да може съдът да се носи удобно. Използват се за пренасяне храна по време на работа в полето. Ръкатките се гледжосват отвътре, а отгоре се украсяват с бели успоредни линии, разположени около гърлото, и със спуснати, оставени да потекат, капки от зелена и бяла боя. Някои ръкатки се обливат целите в зелена глазура.

Кюпчетата за кисело мляко са със сравнително тясно гърло и леко сплеснати от едната страна. В тях се кваси и се носи на полето кисело мляко. Тези съдове не се гледжосват, за да таят, да изпускат водата, тъй като тогава млякото става по-гъсто.

Делвите (Западни Родопи), кюповете (Източни Родопи) са големи съдове за съхранение на различни храни като петмез, сладко вино, сирене, туршии и др. В Източните Родопи се пази споменът, че в кюпове с много голям обем — от 150 до 500 л, зарити в земята, се е съхранявало жито. Тези съдове се гледжосват само от вътрешната страна и се украсяват с чумбери — шнурове от глина.

Ладките са разпространени в Западните Родопи. По форма напомнят на голямо гърне, но имат две дръжки отстрани и капак. Шарят се с няколко бели ивици около гърлото или със спуснати бели и зелени капки. Гледжосват се отвътре, но някога се покриват с глеч и от външната страна. В тях се държат млечни продукти и зимнина.

От трапезните съдове много използвани са големите паници за общо хранене (лакани — Западни Родопи), които побират от 1 до 5 л. Те са без украса и гледжосани отвътре. Малките панички за разсипване на храна се употребяват най-много по време на курбани, сватби, Байрам и други общи тържества.

Стомните, разпространени в района, са два вида. Големите, побиращи от 5 до 10 л, се използват за носене на вода по нивите, затова се наричат жътварски. Те са с удължено устие, без украса и негледжосани. В по-малките стомни се носи вода за пиене, за което някои от тях имат на дръжката специално място. В Западните Родопи ги наричат бардуци. Те побират от 1 до 5 л. Украсяват се с бели успоредни линии, които понякога се пресичат и образуват мрежа, с точки или със пуснати по тях капки. Обикновено са негледжосани, за да запазват водата студена. В Ивайловградско се използват стомни с трилистно устие, оцветени основно в жълто, с провлачена "на облаци" зелена украса. По форма приличат на кани, но са с тясно гърло и се използват освен за вода и за вино. 

В района са разпространени два вида ибрици. Ибриците за ракия имат чучур, който е свързан с тялото на съда посредством гребенче. Те са винаги украсени с разноцветни бои (зелена, жълта, червена), спуснати свободно, и са гледжосани. Другият вид ибрици служат за миене, техният чучур не е свързан с тялото на съда. Оцветени са със зелена глеч.

Обредните съдове са сватбарските крондири — големи ибрици с чучур, свързан с тялото на съда посредством гребен, побиращи обикновено около 3-5 л вино. Украсени са богато в жълто, зелено, със сграфито техника и винаги са гледжосани. Както сочи названието и изработката им, те са част от задължителния, представителен обреден реквизит на сватбата — най-тържествения и разгърнат празник в жизнения цикъл на семейството и рода.

Алечето е малко ибриче за пиене на ракия също на сватба. Шари се със зелено, жълто и червено и отгоре се гледжосва. Освен тези съдове грънчарите в областта изработват и други обредни предмети: кадилки за кадене с тамян, надгробни паметници, купи за светена вода, купи за коливо, купели за кръщение и др.